Людмила Дукова – Облаци

Есенно

След сланата –
прежълтели листа,
плодове изродени,
изронени цветни корони
и…
коренче.
След човешката дума – нищо.

 

Утро

Планини се сребреят
под изгрялото слънце.
По-лесно приех,
че са сребърни.
По-трудно разбрах,
че са облаци…

 

*
ти си вода
аз съм вятър
пречистваш
извайвам

 

Присъствие

ще ти напълни шепите догоре
с плодове

заоблените форми
казват всичко

 

Оживяла

езикът ми облизва
обезболяващия ръб на твоите устни

кървенето от думи спира

и после
дишам
дишам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments