Гергана Янинска – Зимно слънце

Хайку

.
природонаучен музей
най-страшният хищник
в огледалото

 

.
детска стая
издува платна лодката
от картината

 

.
пеперуди…
кутията с карфици
неотворена

 

.
златисто-русо момче
привижда ли ми се
лисицата в далечината?

 

.
среща на върха
новите дрехи
нагризани от мишки

 

.
зимно слънце
синигерче пие вода
от листо на бръшлян

 

Фрагменти
(хайбун)

Неделя сутрин. Чувам някакво приглушено хрускащо мляскане откъм отворения прозорец. В представите ми изниква косматият звяр от хорър разказа, който четох наскоро. Чудя се дали съм будна, или още сънувам. Май съм прекалила със сладкото снощи…
Насилвам се да погледна – една пухкава опашка се изнизва по асмата:
катеричка
на терасата
черупки от орехи

 

Запетайки
(хайбун)

Навремето, като чукнехме ладата, залепяхме цветни стикери – да не си личи. Сега, като ударим BMV-то, сменяме калника. Да, ама боята не е същата…
избори
старите лица
с нов грим

 

Импресия
(хайбун)

Ръката му държи старата четка, а погледът му е втренчен в палитрата. Усеща боите, „аз трябва да съм ето там“; „аз ето тук“; смеси ни, искаме да сме заедно“. Започва да ги нанася върху платното. А ръката с четката не помръдва…
Чак, когато картината е почти готова, изведнъж разбира – тялото му е останало от другата страна на черната дупка
дъга…
преминаваме в ново
измерение

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments