Васил Прасков – Нобелова награда за смърт

любов

докосни очите ми с твоите
небето сънува нощта
и този сън е вечен

 

рай

някъде в небето
заровихме любовта си
сега можем да я открием
само когато вали

 

поезия

не пиша стихове
а адреси
на белия плик
на смъртта

 

любов

смехът ти
е сълза която искам
да изтрия

 

рай

любовта
е третата част на нощта
когато слънцето свети най-силно

 

икар

нощта пази равновесие
на края на окото ми
и пада като сълза
към небето

 

гравитация

когато ме докосваш правилно
небето пада на земята
и остава завинаги там

 

нощ

сърцето няма нищо общо
с изборите

няма ден за размисъл

 

dark paradise

няма нищо по-тъмно
от любовта
там няма свят
няма спасение
смиряваме се
защото знаем
че ще умрем
но любовта
никога не отпада

 

любовта ми
е нощна птица
на рамото ти
излита някъде в нощта
и търси дома си

 

езикът на който умирам

тази нощ
смъртта ми пише
стихове за теб

животът продължава

 

поетът

тъпакът така и не разбра
че поезията не е
начин на живот
а начин на смърт
и още приживе
гушна букета

 

поезията
е шах
в който играеш
с черните фигури
срещу себе си

 

като не става със секс става с много секс

истинската поезия
е винаги безмозъчна
но никога безсърдечна

 

щастието
е силно надценено
няма нито един щастлив човек
който да е щастлив

 

любов

пиша толкова много за смъртта
защото толкова много обичам живота

 

азбуката на любовта

не знаехме
за многоточието
в началото на изречението

 

последното метро

в пет и половина сутринта
когато тръгвам за работа
няма какво да кажа на никой

софия е като гробище
без мъртви

животът продължава

 

I feel you

усещам те
като болно коляно
промяна на времето
или земетресение

 

мюнхен

работя като нощен портиер
само трудът ще ни направи свободни
любовта е библейски спорт
слънцето свети като златен медал
малък като сърцето

 

витошка

в центъра
на селото
сексът и градът

 

пролетен вятър
вдига полата
на съвестта ми

 

носталгия

любовта
е като 80-те
нищо не може да се сравни с нея

 

продължаваме отвъд

в петък вечер
тема номер едно не е уикенда
а задушница
българия е мъртва
това е поредният национален празник

 

любовта е гроб и възкресение

аз дадох всичко от себе си
ти даде всичко от себе си
и тотално се закопахме

 

царството небесно

винаги
ще бъдем заедно
защото смъртта
прави с нас
любов

 

да умреш от любов
означава
да продължиш да живееш

 

вечност

в устата ти
е нежно и топло
като в сърце
в което искам
да остана завинаги

 

любовта
няма хепи енд
защото никога не свършва

 

любов

ти си моята
нобелова награда
за смърт

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments