Ружа Матеева – Чернова

светът боледува
с бялото навън
като белтък на яйце
като око без ретина
като сърцето ми
без теб

 

тя е чернова
успокояващо констатираха
пръстите на ръцете ти
спряха да треперят
спряха да усещат
скъсаха страницата
започнаха нова
и музиката
остана
без полутонове

 

толкова пъти умирах
толкова пъти
вече не разпознавам болката
като символ
вече сме
едно

 

лястовиците не излитат
от раменете ти
защото са само
мастилен отпечатък
на мечтата за път
прегърни ме поне веднъж
и ще видиш
трохите на Хензел
по гърба ми

 

защо те сънувам
когато знам
никакво завръщане
не ти е нужно
никакви капки
алхимия
нищо
за поделяне
може би просто
се раздвоявам в съня
и другото ми аз
си ти

 

не зная възможно ли е
любовта ми да е само архив
в който никой не влиза
светвам нощем лампата
сама
като пълнолуние
и изгрявам за теб
в една прашна стая
без столове

 

станах предвидима
и ти се прибра
охлюв в черупка
къща на колела
все един и същ
винаги слаб
в своите скривалища
станах предвидима
с най-силното в мен
и ти остаря
завинаги

 

още се питаш
дали си щастлив
и си отговаряш
че поне не си нещастен
спокойно залязваш
в познатия сън
и пак не разбираш
защо спиш
постоянно

 

някога изпитвах носталгия
сега знам
че тя е близо до радостта
след вкуса на кръв
се опитвам да издълбая
червеното
от очите си

 

молитвите са хипохондрици
лазят на колене
по студения под
страх ги е от настинка
Бог им бърше носа
и ми ги връща
здрави
пита
„защо са ми?“

 

липсва ми
чувството ти за хумор
в тази черна комедия
наречена
живот

 

трябва да купя
пликове за боклук
кисело мляко
и ябълки
трябва да изляза
в осем без десет
като уморено заглавие
на вестник
но ти не знаеш
че всяка сутрин съм на прага ти
защото не четеш
стари
некролози

 

не ми предстоиш
но аз те чакам
на единственото възможно място
в сърцето ти

 

написа ми
щеше да се случи
и двамата го знаем
сега ми звучи
като звук от лопата
която копае
общия ни
гроб

 

закъсня
дори и да се върнеш
ще седиш на маса
без покривка
отвъд никой не пристига
като гостенин

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments