Ивона Иванова – Петък 13

*
вечно бях сама
като малка
трябваше да имам
богато въображение
така започнах да пиша поезия

 

Образцов дом

всички блокове са скапани
изглеждат ужасно в дъжда
обичам теб
но съм влюбена
във всички останали

 

*
не знам защо
хората наричат човека до себе си
половинка
ако бях половинка
щях да съм толкова зле

 

*
крия се като депресия
с писането се освобождавам
от шума в ушите
и надеждата за по-добър живот

 

*
изневери ми
милиони пъти
остана верен на поезията
това е вечно

 

Отказвам се от себе си

‘’това от което се нуждая
не съществува’’
каза някой някъде
и ми запуши гърлото

 

*
съмвам се с утрото
стъмвам се сама
между тези два краха
ти
чаша вино
и безразличното
‘обичам те’

 

*
ровя се във всичко твое
не мога да намеря
само онази тънка нишка
която ми задържаше вниманието вечер

 

*
спомените са клишета
които само искат да си лягаме
рано или късно всички се повтаряме
и никога не стигаме до никъде

 

 

*
серотониновите ми рецептори
не са наситени
животът няма смисъл
мразиш си работата
мразиш си колата
хората са скучни
нищо не е истинско
трудно е да се усмихнеш
поетите умираме сами

 

*
ти се смачкваш пред очите ми
във вторник не страдам за никого
сама се закопавам
но гробът е плитък
„обичам как се усмихват мъртвите”

 

*

животът е низ от спомени
които не помниш
всички сме пациенти
с ретроградна амнезия
а няма болници

 

*
танцувам в 5:30
върху дрехите ти
ти си изчезнал
смея се безпаметно
утре няма да помня
че те е имало
аз съм достатъчно луда
и без да пия

 

*
не вярвам че някой
може да бъде щастлив
повече от година
не вярвам че няма
да се изчерпам никога
всичко се крепи около
алкохол
диети
и антидепресанти

 

Сватба

искам да прекараме
част от живота си
заедно

 

Инстинкт за самоунищожение

халката се хлъзга
от пръста ти
за добро е

 

Петък 13

викам на помощ съседката
лута се до вкъщи с изгубен поглед
мъжът й й изневерява
тиквата остава тиква и след Хелоуин
втръсва ми
‘’хайде да ми простреш дрехите
че съм се лакирала’’
това са последните ми думи

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 6, декември, 2017

Comments

comments