Слави Томов – Branded and Exiled

Kairos-и

Срещнах жената на моя живот на едно погребение, уморени, с разширени зеници от хроничните бдения, връхните ни дрехи миришеха на восък и вафли с ванилия от опелото, от претупаните psalms на Падрето с латентна сексуална двойственост, помниш ли онзи капризен дъждовен следобед Катерина? Когато отпивахме от бургундското вино и хапвахме някак смалени и тихи сандвичи с дижонска горчица и късчета от пушена сьомга, пред неприлично разголените келнерки, които нямаха дори нужния такт да спрат с шумната си бурлеска. Когато жените дори недопушваха цигарите си от някаква неловка ситуация и говореха театрално по мобилните си телефони. Бих ли могъл да върна Катерина изкуствените госпъли изречени от куртоазия, под кристалните полилеи сипещи меланхолия? Синината на дясното ти коляно или специално направените прически на дамите заради погребението. Нали после ти разказвах в едно хотелско фоайе за Леон и Сесил от L’ modification на Michel Butor в някаква старомодна ‘ти’ форма

 

Любов

Трябваше да претрепя ‘моята’ Мелинда още в Созопол. През едно дълбоко лято, за което пее в Dragonfly summer Michael Franks. Или да я бутна в морето. Нито я бутнах в морето, нито я претрепах. Дори излязох бос от хотела. С вързана на възел бяла риза в долния край. И тогава тази несретна жена се затича, и ми се хвърли на врата. Останалото ще пропусна. Тя беше омъжена и брутално богата жена. И след една година в пристъп на слабост или глупост ми ‘се изповяда’, за някаква афера с доста по-възрастен мъж. И съпругът й я бил хванал и й сцепил 4 пъти устната. Нарекох я уличница. Хвърлих Santimental education на Flaubert и цяла зима пих из неоновите бургаски барове. Пих и тънех в разврат с красиви куртизанки. В пристъп на гняв заплаших ‘любовника’ й. Сигурно се бе напикал. И едва ме спряха да не отида до Соф. просто да сменя фасона на тази мръсница. Една вечер заваля и първия сняг в Б. Пиех сам в един бар до пристанището. Пиех и си мислех. Мислех си дали да не ‘изпея’ всичко на мъжа и. Нищо не направих. Имам чест. И пак сняг, и вятър. Миришеше на риба и водорасли. И както си стоях. Заредих на телефона си lovers на Stan Getz . Заредих го. И изхвърчах навън при Ирма

 

Song for the sun

Лори ми се сложи. Пишел съм различно. И аз и викам: Лори ти го набия в устата, в путката и в гъза. Да ти еба майката. Простак съм бил. Не съм простак. Четях Under the volcano на Lowry. Лори и тя беше омъжена. Да еба курвата и да еба. Разплаках я. Плакала е. Цяла година пиех из баровете. Избягвах тъпите путки. Плащах си. Имаше – лепяха се. И срещнах Иза. Говорех и за Jean. За Celine. Хареса ме. Иза ме хареса. Курдисана беше Иза. И аз повърнах върху роклята и…

 

*
Само аматьорите се стремят да вкарат една жена в леглото. Това и идиотите го могат. Аз исках да вкарам душите им не по леглата – а да ги въргалям в калта. Бурлеските на моите фланьорства. Исках да страдат. Росалинда. Моли. И двете бяха омъжени. Омъжени бяха. А аз бях регистриран заради спречквания. И не тръгнах по баналния начин с тях. Както всички. Инфектирах либидото им със страст – изчаках – отдръпнах се. Приспах вниманието им. И потиснах мъжкото у себе си. На жените винаги им е нужен някой за споделяне. Така. Исках да наблюдавам високо от локвата кръв. Атрактивност. Gide. Обичам те. Аморални неонови вечери. И когато събрах всичките им епистоларни излияния с други неудачници, ги пратих инкогнито на мъжете им. Накрая си поръчах скъпа куртизанка. Поръчах я и се смях до припадък

 

*
Бягах след Juwel половин година. Juwel. Глезените й имаха вкус на пот и билки. ‘Света Богородица на цветята’. Сънувах я. Инфектирах се заради нея. Бях беден. Силен. Със синя риза и крадено шампанско. Хесусе. Учех португалски език. Исках да бъда сутеньор. Крадец. Да вляза в престъпния свят. Жени. И Juwel. Ми върза. Мамка й да еба. Върза ми. И ми дойде. И както ми дойде. Искаше да я разсъблека. Не я разсъблякох. Замахнах й. И тя падна по гръб. Тя падна. Аз се изправих. И отидох да пия из баровете

 

*
Опитвам се да живея нов живот. Втори възможен живот. След ударите на Мелинда. Близо до момчетата в бара. Между сладката и солена вода. Казва се Луиза. Луиза е обикновено момиче, което не носи рокли за по 1000Е. А моите сини ризи. Ляга с тях и с тях се събужда. Преди да заспи, я галя по косата. Галя я по косата. И тя ме пита, защо ми треперела дясната ръка. Казвам й от премълчани удари. От преглътнати унижения. Спирам. Красива жена е Луиза. И може да готви. Не й давам да готви. Аз й готвя или ходим да хапваме пържен сафрид до доковете. До доковете при ледения вятър. И когато нослето й стане червено от студа. Го целувам. Или я прегръщам с моето пухено норвежко яке. Луиза. Понякога й избирам парфюми. Оставям я тя да си ги избере. Избира от най-евтините. Казвам й да вземе от по-скъпите. Не иска. Луиза. Мелинда ползваше брутално скъпи парфюми. Все още ми се гади от тях. Гади ми се и от снимките й и от писмата й от Лисабон. Дюселдорф. Виена. Лондон. Гади ми се, как нагъва лакомо храната и колко е доволна. Луиза. Обичам Луиза. Прибирам се миналата вечер. Ателието ми свети. Никакви книги или кутийки от бира по земята. Ризите ми се веят на простора. Нося й вкусни неща за ядене. Нося ги. Но Луиза се засмива. Казва, че съм нямал порцеланови чинии. Нямал съм никакви чинии. Оставям пакетите и я карам пак към моите сини докове. Пак й поръчвам риба. Риба и бира. Провесваме краката си над водата. И гледаме, как вълните идват и си отиват. Идват и си отиват. И Луиза ме целува по устните. И устните й миришат на лятно море, в което бели платноходки порят вятъра

 

Sex, God, Sex

to Michael Gira

Бих чел. Blue noon на Bataille. Върху цезаровото сечение на Ирма. Бих я целувал в устата пълна със семето ми. Бих си разменял слюнка с нея. Бягах след нея дълго. Сънувах я. Сънувах и Artaud. И четях Herostrates на Sartre. Четях го и слушах young god на Swans. Ирма. Слузта от члена ми в устата й. Вятър. И една вечер ми върза. Беше студено. Цялата трепереше. Нараниха ме. Сега – аз наранявам. Купих шампанско. Свещи. Пристигнахме. Целунах я по челото. И както си стоях, изкарах едни белезници. Бокачо – престъпникът ми ги бе дал. И я закопчах за тръбата на парното. Сащиса се. И започна да плаче. Ама нали съм изпитвал любов към нея? Искала да ми я даде. Какви били тези игрички? Така. Поръчах две vip куртизанки. И Ирма започна да плаче. Замерих я с книга на Jean Genet. Млъкна. После чуках двете курви пред нея. Накрая си сипах шампанско. Усмихнах й се. Отключих я. Беше се напикала. Облякох се. И излязох…

 

*
Господи, прости греха, който извърших пред теб. Неоновите нощи на моите неспокойствия. Индиговите пасажи от пристанището пълни с течна меланхолия. Сънища пълни с коитоси и престъпления. Четях Blach Dahlia на Елрой. Четях я и слушах Шопен. Слушах Шопен и сънувах фреските на Giotto в Падуа. Как тичам. Как се връщам. И един ден се реших. Направих го. Не беше трудно. Хоризонтът беше някак натежал от затлачена любов. Влязох в колата му. И се свих на задната седалка. Пристигна. И когато вече палеше. Допрях ножа си до гърлото му. Напика се. Казах му да кара. Докато пътувахме го оглеждах. Нямаше вид на любовник. Мелинда, проклета да си. Пристигнахме късно. До пристанището. Морето блъскаше яростно лодките в кея. Слязохме. Вкарах го в едно рибно хале. Вързах го. Запуших му устата с тиксо. Преди да го направя, му дадох да пие вода. Пиеше като за последно проклетата вода. Пак се напика. Стана ми смешно. Взех две кофи и сложих краката му в тях. Напълних ги с цимент. Започна да ръмжи. Милият. Тръгнах си. Пих шампанско и четох Sartre. На другия ден изчаках вечерта. Отидох да го видя. Беше жалък и наистина не приличаше на любовник. Молеше ме. Така. Циментът се бе втвърдил. Развързах го. Закачих го за една кука. Обезумя. Дръпнах ръчката на лебедката. Извъртях го към морето. Беше грандиозно. Аз и той. Сами. Запалих цигара и свалих ръчката за надолу. Искаше да се освободи. Не можеше да си освободи. Бавно надолу. И когато кофите с втвърдения цимент допряха водата спрях механизма. Толкова беше лесно да погубиш някой. Очите ми се насълзиха. Съмваше се. Мелинда. Накрая го оставих да си виси така. След час щяха да го намерят докерите или рибарите. Вятърът заблъска в поредица от силни крушета в гърдите ми. Той не беше виновен. И аз не бях виновен

 

*
Имам здрав десен удар. И зад токата на колана си нося ‘Убиецът от Брест’ на Jean Genet. Движа сам. Спокоен из улиците. Неспокоен из баровете. Нося памучната си бяла риза на голо. Под сакото. Сакото под балтона. Аз под някакво застояло небе с вкус на помени. Удрям лошо. Болезнено. Пием с Бургаски играчи. Разцъкваме бандитски митове. Около вълнолома. По-зрели жени искат да ги чукам. Аз не искам. Заспали путки. Ondas. Лоши спречквания. Как лягам. Как се събуждам. Из квартири на Жени с имена на цветя. Amour Jean. С обувките ми за трицифрени суми. Хазарт. Куртизанки. И един пич се реши да ми посегне. Посегна ми. И аз тръгнах…

 

Branded and exiled

Изгубих инкрустираните със соматика и неспокойствия всички любовни писма до красиви жени, които съм ухажвал. Desislava Morales. Актрисата. Пишех й дълги пасажи пълни със страст и дързост. Пишех й за транзитните хотели и как исках да й чета Sentimental education by Flaubert върху завивки от marsala. За Бабел и криминалната Одеса. За влажни жасмини и пълзящи олеандри под тераси от ковано желязо. Пиян. Самотен. С бронхит, пневмония из неоновите барове в Б. Amour. Desita. Искаше тайно да се видим в София. И аз се изтупах с красива риза. Изтупах се. Но вечерта се напих. И дадох любовта си на Irma до доковете. Бяхме толкова пошли и неприлични. И после Ромина. Бих й сцепил устната от страст. В момента. Ромина. И нейните писма изгубих. Когато й пишех за любов през дълбоките юлски пладнета с мирис на восък и слънце от южните склонове на Бургундия. За влажните бели савани на Boulanger. За Modiano. За боксовите турнири. И за виденията, и самотата. Няма ме вече бамбини от потните лета в сънищата ви с видения от сини каравели. Paixao. Modena. Падуа и Faro. Любовните ни престъпления. Няма го вече вашият Арнман. Несретни жени чиято младост ми взехте до бургаските докове

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments