Александър Иванов – Най-тъмният край на сърцето

газя в локвите
по пътя
но лицето ти
пак остава
във всяка една от тях

 

гъбите растат
под слънцето
след буря
но една от тях
ще се ражда отново
и отново на
най-тъмното място
под земята

като любовта ни


в любовта няма

смърт
в смъртта има
любов
страстта не се занимава
с глупости

 

любовта се крие
в най-тъмния край
на сърцето
само мръсния ти
поглед
може да достигне там

 

по тарковски за киното

тези дни
българската литература
е най-тъжното нещо на света

тя става все по-зависима от
парите
тя става все по-зависима от
рекламата

като прах за пране

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments