Мария Стоева – Изкупление

колко смело
пазиш
опазената крепост
пази сърцето си
ще бъде
изкупление

 

една
пронизваща
тишина
кротко
обикна
самотата
няма те
празнувам
завръщането
на думите

 

свенливи спомени
затвориха
вратата
на сърцето ми
аз съм
мига
на равносметка
който
няма
да се повтори

 

запази
мига
ще се върна
ще тръгна
ще запомниш
уханието
на очакване
което
живее
в дяволско
безмълвие

 

тихо
извиках
белите
сенки
на смели
вероятности
тихо
ме търсиш
сянката ми
шумно те стига

 

не знам
какво беше
в душата ти
знам
че не исках
да съм там

 

нека си дадем
още тишина
нека не отричаме
това което
не ни
принадлежи

 

запомни
забравеното
аз ти дадох
немислимото
каквото
не пожела
сега опази
от мен друго
нямаш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments