Адриана Христова – Криеница

*
В мазето на душата ми
живее едно крехко бяло,
което всяка нощ разпъвам
на кръст,
всеки ден поя с отрова,
но то отказва да умре,
и не спира да ми нашепва,
че още има надежда
за спасение.

 

Мазохизъм

Аз още продължавам
да бъда
жертвен агнец
в сезон на
жертвоприношения
върху олтара
ТИ

 

Криеница

Страхът е луминисцентен,
свети на тъмно, тъмнее на светло,
премигва, отразява се, пречупва се,
прозира подкожно.
Колкото и да се мъча да го скрия,
страхът ми се вижда.

 

*
Полегни си сред люлеещи треви,
в тихото злато на този следобед.
Полегни си и нека поспим,
нека сънуваме заедно,
че аз пак съм дете, а тебе още те има.

На дядо

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments