Людмила Петрова – Дъното

Вдъхновение

Поглеждам нагоре
и виждам дъното.
То ме окрилява.

 

Рожден ден

Днес ни има,
утре ни няма.
Какво пренасяме
през прага
на световете?

 

Любовно

Фарът съблече сенките
и погледна в морето.
Греблата на лодките
се спъваха
в пяната на вълните.
Луната намигна
с натежали мигли
и дръпна жартиерите
на облаците.
Те изсипаха
любовните си течности.
Горещият бряг ги изпи.

 

Лечение

Разчупих костеливия орех
на твоето мълчание.
Получи се разговор,
богат на йод.
Полезен е за моята
щитовидна жлеза.

 

Кръговрат

Летя към теб –
есенно листо,
пожълтяло,
светещо до червено.
Летя,
блестя
от слънцето щастливо.
А ти ме чакаш,
скоро ще се слеем –
аз – част от хиляди листа,
а ти –
ти си пръстта.

 

Саморазкриване

Прът в колелата,
камъче пред колата,
мишка за слона –
аз не съм това.
Аз съм лост №2.

 

Надежда

Солта в щастието
създава рани.
Очакванията ми
са хванали мухъл.
Мечтите са
минимизирани.
Ще изгриза
вените на тревогата
и ще направя
крачка срещу застоя.
В блатото
на ежедневието
все пак има живот.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments