Ася Палева – Мъжественост

Мелинда
плъзна
токчета
по паркета,
бръкна в
шикозната си
чанта
и извади
старинна табакера
с инициали.
Приближи
устни
към цигарата,
а той
с отработен жест
й подаде
огънче.
В другата ръка
беше сърцето му.

 

Откриване

Вятърът
свири
забравена песен.
Погледът ти,
този вечен скитник
отново ме търси
в навалицата.
Ще ме открие
в стъпките
на котка.

 

Мъжественост

Волята ти
е по-крехка
от порцелан.
Май на мен
повече
ми отиват
мустаци.
Поставям ваза
върху
покривка,
за да се
почувствам
жена.

 

*
Есен е.
Листопадът
е течен.
Жълти сълзи
капят
по лицето
на паважа.
И аз се
стичам
като река,
която бърза
да се скрие
от зимата.

 

Всяка сутрин
изкачвам
катерушка
с битови
проблеми,
събудена с усмивка
и устрем.
Вечерта
се влача уморена
докато склопя
очи
до следващата
доза
оптимизъм.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments