Камелия Василева – Давиш се в надежди

давиш се
в надежди
да ме имаш
ничия съм
бездиханна
и без корени
родих се в морето
и там се погребах

 

грабя от теб
целувките
които пазил си
за други
и на други
ги дарявам

 

отнех ти думите
за да ми нарисуваш стих
в който обичаш
само не и мен

 

аз съм измислица
не съществувам без теб
пропътувах
хиляди светове
за да се родя
и да те изтрия с гумичка

 

сърцето ми заглъхна
като след последния камбанен звън
отряза езика на
църковният хор на душата ми
с едно просто
сбогом

 

спомняш ли си
созопол
пловдив
ловеч
крушуна
целувките ми
помниш ли
седемте рилски езера
черни връх
очите ми
спомни ли си
гърция
сърбия
мечтан париж
мен
помниш ли ме
защото аз се забравих
в сърцето ти
но помня теб
в своето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments