Диляна Велева – Танцът на дервишите

Танцът на дервишите

Въртя се в кръг
над едни и същи
мисли, но не
постигам
съвършенство.

 

*
Входа и изхода
на любовта.
Толкова много
си приличат.
Не мога без
теб, но по
друг начин.

 

*
Когато спираш
да звъниш
дори по навик
мога да чуя
как тишината
говори тихо.
С твоя и моя
глас.

 

*
Когато вали
сянката й
става по-тежка
от нея.
И може да
се промъкне
тихичко
през ключалката
на сърцето му

 

Среднощно

Добър вечер
Как си?
Отдавна не сме говорили
Получи ли ти се с нея?
Намери ли това което търсиш?
Понякога гледам нейния профил
преди да видя моя
Няма значение
При мен е все така
Разделих се с мъжа ми
Децата са при мен
Кучето е при мен
Кажи ти как си?
Отдавна не сме говорили
Не ти се сърдя
за нищо
Е, ще ми трябва време
да съживя мечтите си
Но, не даже те
разбирам
Беше трудно
Невъзможно трудно
Но адски красиво
боже помня тези
мигове
като иглички
в сънищата ми
се вплитат
и ме будят
Знам, че няма да ми
отговориш,
защото аз няма да пратя
писмото си
За да не смутя
неволно
твоя сън.

 

Смелост
Най-късата сълза
успя да скочи
най-далече.

 

*
Вече обичам
наобратно.
Обичам, когато
не си първата ми
мисъл сутрин.
Обичам, когато не
те сънувам.
Обичам, когато
не си мисля
през деня за теб.
Обичам, когато
не искам да ти се
обадя.
А понякога
толкова ми
се иска
просто да
мога да те
обичам.

 

Екзистенциално

Вдишвам те.
Издишвам те.
А колко много
време минава
между двете.

 

Аз съм
бежанецът в теб.
Дълго мъкна куфарите
на съдбата.
Познавам всички
пустинни ветрове на пръсти.
Ще те науча
да оцеляваме сред тях.
Но ти само ми се
довери.

 

Утешително

Времето.
Ще те замете
със златната
си метла навътре.
Сега си великан.
Обсебваш всичко.
Но с времето
ще се превърнеш
в пощенска
картичката
от морето.
От тези, които
вече почти
никога
не получавам.

 

Написа статус
„сложно е“
на мястото
за връзки.
Така поне
не трябваше
да обяснява
самотата си
подробно.

 

Високо
ме
вдигни.
Да докосна
с косите си
небето ти.
Да го разроша
нежно.
И после
ме пусни
на земята.
Така ще
запомня
завинаги
траекторията
на моето
слизане –
отгоре
надолу.

 

Ида

Не обича да й
подаряват цветя
в целофан.
Напомнят й на
него.
Вместо бележка
й остави
цветя.
За благодарност.
За прекараните години.
Тогава скъса целофана
с рев.
За открадната младост
За малките черни рокли
с висящи етикети
За празната си утроба
За хилядите обещания
За него.
За нея.

 

Алиса

Не те е страх да падаш
надълбоко
защото знаеш
всичките ти срещи там
са срещи с
различни твои измерения.

 

Не ме питай
Не мога да
ти отговоря сега.
Но, да
още те мисля
чувствам езика
ти по врата си
будя се с теб
троша се като
суха паста
в самотата си
въпреки, че
хвърлих
пръстена
от теб
наум го нося
искам пак
пролет да бъде
и да се гоним
с цветовете
на черешите.
Но, добре де
ще ти отговоря
добре съм
всичко е нормално
справям се
не ме мисли.

 

*
Искам така
да се срещнем!
Излез на ръба
на света си.
И аз ще изляза
на моя.
Помахай ми!
Усмихни се!
Дай ми кураж!
И после нека
едновременно
да скочим.
И някъде
там
долу
ще се
прегърнем
за първи
път.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments