Надежда Тошкова – Формата на ръцете ти

*
Сърцето ми
има формата
на ръцете ти.

 

*
Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало
в гърлото
и не успявам
вече
да плача
навътре,
нито да пусна
думите
навън.
Листът ми
е бял,
а очите ми
са пълни
с теб.
Само ръцете ми
успяват
да ти кажат
всичко.
Задръж ги
в своите,
за да си поговорим.

 

*
Не те намирам
между дланите си
и ръцете ми падат
самотни
като сноп след откос.

После изсъхват.

 

Есенно

Листата тихо падат,
за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.

 

*
За едни е обяснение.
За други – оправдание.
Разликата е в желанието.
Да те разберат.

 

Лошите времена
винаги са
най-доброто време,
за да разбереш
кого го е грижа.

 

Същественото
е да имаш някой,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл
да кажеш
дори и на себе си.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments