Елза Нинова – Откъснах последната страница

*
Забързаната ми душа,
като огънче от цигара
блещука
под свода на нямо небе.
Отваря тежки очи спомена,
а пепелта се втурва
да го погребе.

 

*
Разплискано синьо. Сянка на дъжд.
Отсъствие дори на призраци.
Превъртане на ключ.
Стените под ъгъл,
а в ъгъла – нощ
захлупена, тихичка
и носеща злост.

 

*
Камък, хвърлен в тревата.
Разказва история,
тъмна и стържеща…
Ожулих си коленете
в спомен мъглив.
Превъртам леко времето.
И мятам пак.
Камък в тревата…

 

*
отвъд реката тъмна
отвъд нощта безмълвна
отвъд мрака е
сянката ми тънка
като блед фенер
разсипващ мътни капки
по стария паваж

вървя насън
в часа на пепелта

 

*
това са думи
рисуваш с тях
четката е различна,
понякога се получава
фин рисунък с туш
като китайски йероглиф
понякога
боята е толкова плътна
палитрата – зацапана
и отдолу
едва прозира казаното
като полушепот
скрито и неясно

 

*
Събудих се в тъмното
преди разсъмване
и сега се озъртам
в мъглата на
моя полусвят.
Утрото дойде
без слънчев изгрев.
Дотук – добре!

 

*
Откъснах последната страница.
Задрасках думите.
Изгорих ръкописа.
Разпилях пепелта…
Не остана нищо от мен.
Дори сянката ми
изтъня бавно по краищата,
като драсната напосоки линийка
избледня с утрото
и изчезна.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments