Роуз Траян – Черното не отива на всеки

*
Аз съм черната котка
пресичаща живота ти.
Завърти се три пъти
и си тръгни или остани
и ме обичай с всичките
си суеверия.

Черното не отива на всеки.

 

*
имам десетки белези,
които каза, че ще махнем
заедно. лявата ми клапа
е превързана за теб
и няма нищо, което
да те разкара оттам.
казах, че ме е страх,
а ти каза, че страхът
е само бримка в сърцето.
в 10 вечерта, не ми остава
друго, освен да те оставя
да се доближиш. знаеш,
бримките остават белези.

 

*
24 удара в секунда
стигат на едно сърце
за да се влюби.
Междувременно
прехапвайки устни,
секундите се сливат
в малка вечност,
така както хората
се сливаме, докато
времето не започне
да ни лъже.

24 удара в секунда
ми стигат, за да знам,
че това може би си ти.
Тази, която гледа през
екрана.

 

*
В някоя зимна сутрин
като тази, ще пропътувам
света с теб, откривайки че
принадлежността е просто
нетрайна суета, която се сваля
еднакво лесно както дрехите,
завесите, гримът. Докато не
останем само с истините си,
забравили за себе си.
В някоя зимна сутрин ще се
събудя и ще бъде лято в ръцете
ти, когато всичко друго е
свалено.

 

*
Секундарник.

Когато ритъмът
на сърцето ти
се синхронизира
с този на часовника
за да усеща по-леко
тежестта на времето
докато те няма

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments