Марио Стоев-Анхело – Преди снега да ти затрупа стъпките

преди снега
да ти затрупа стъпките

 

душата
като мазе
като стар
гардероб
пълен със сенки
пълен с паяци
страх я тресе
ще се познае ли

 

идват
и слагат думи
като цветя
на гроба ти

 

по лицето ми
семе
няма корени

 

какво от туй
че се наричам мъж
обувал съм
обувките на фея
влюбена
и пеперуден дъжд
ме е валял

 

нищо не написах по очите ти
избърсах прозорците
очилата ти

 

водка
някакви мисли
след нея
останали
неизпити

 

не се ебавам
калинка някаква
загубена
(хиляди са)
удави се
в ракията ми
(поне умря щастлива)
извадих си
дълъг кучешки косъм
от устата докато се хранех
а кучето до мен
ме гледа с такава любов
разбрах че
само човешките косми
ме притесняват

 

най-самотните думи
обичам те

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments