Наташа Георгиева – Не съм Фройд

АЗ НЕ СЪМ ФРОЙД

Нямам
сили
да търся
истините
за живота
а да
ги изживявам
всеки ден

 

СЛАДКО БЯГСТВО

Моето търпение
е бедствие
защото вчера
се върнах
от ада
запази си
изкривения
свят който
чувствам че
ме превзема
аз съм
тази която
се дави
без твоята
любов

 

МОЕТО САМОУБИЙСТВО

Ако любовта
е истинска
не може да
си отиде
дори и в
смъртта
станах
слаба и
ранима
живееща в
кошмарите на
свободата си


ИЗОЛАЦИЯ

Опитаха се
да ми зашият
устата с конци
да ми залепят
ръцете с тиксо
хората от
свинарника
пъдарите на
женски гърди
складиращи
зърната им
в медена
хралупа
от любов
към нежните
им сърца
с пухкави
лапички

 

ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ

Когато
вече
ме няма
не викай
тихо
името ми
излишно е
да обричаш
душата ми
на вечна
смърт и
да съживяваш
купчина
пепел

 

ГОСПОД Е НА СТРАНАТА НА ПАТИЦИТЕ

Усещам
умората
на думите
в гърлото си
наквасена с
най-евтиното
уиски
на света
въргалящите се
шишета
дрънчат в
краката ми
като
отлитащи
гарги в
стъклен дом

 

КРАЛСКА ЗАКУСКА

Поредната
любов
отмина
като
меню
в скъп
ресторант
в който
ми предлагаха
богата
палитра
от безвкусни
блюда

 

ЧОВЕШКО Е

Връщам ти
обратно
лудата
обич
игрите на
нерви
давам ти
изневерите
дома и
вярата
а ти
ми дай
обратно
сърцето и
сме квит

 

ИЗГУБЕНА БОЛКА

Падна мрак
и тъмнината
почука на
сърцето ми
превземайки
бавно
мислите ми
като Авалон
усещайки
всичко
отдавна
изгубено
падащо от
миналото ми
там
си ти

 

СВЪРШЕНИ ХОРА

Словото
е празник
не са
празни думи
за кухи
мозъци
притиснати
слепи и
глухи
изтупани
лицемери
разпръскващи
отрова

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments