Боряна Богданова – През ноември

*
мисълта за мен
е първата снежинка
разтапяща се през ноември
между устните ти
за секунди след като
вече си решил
че твоя съм
че най-накрая
си ме уловил

 

Хронология

измислям те
написвам те
желая те
живея те
изстрадам те
изтривам те
забравям те

 

Есен

цветовете ѝ са безшумни
топят се в очите ми
и откривам моите
ръце преплетени
във твоите

полъхът ѝ в златисто
прокарва пръсти
в косите ми
и гали остатъци
от рани завехнали
със теб

тя обещава
съществуваме
през октомври
аз обещавам
има ни
само днес

 

Кибрит

отвън мълчеше
отвътре гореше
със запалена клечка
кибрит и спомени
за ледените ти
ръце вкопчени във
нейното сърце
тя стигна ръба
на земята и скочи
отново във тях

 

Като мен
едно листо съблича
от себе си цветове
и плаче със
златни сълзи
в ръцете ти
става на прах
и бавно по теб
се топи

 

*
поглеждаш бедността
в очите
дълбоко я вдишваш
и палиш цигара
с беззъба усмивка
и овехтяло палто
докосва те нежно
по рамото
ледена тръпка
и настръхва
гръбнака ти
издишваш я
и отминаваш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments