Славена Зайкова – Клоните на ябълката

*
бързо се изморих да броя дните си
ако ще идваш
случи ми се като чума не като чудо

 

*
а когато ми дойде времето мамо
ще ме пуснеш ли като хвърчило в небето
да се заклещя между клоните на ябълката
която посадихте заедно с татко

 

*
протягат бодлите си рози
и от трън та на сън падат
порязали ръката на онзи
дето тича бос да ги къса

 

*
теб си те измислям често
и после се стряскам колко несъвместими сме в мислите си
и се стряскам ако припозная теб в себе си
и не ми стига небето
и не ми се стига до небето

 

*
в обувките си нося пясък
водя ти морето за ръка
искаш ли като пристигна
да се целуваме на плажа

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments