Мария Стоянова – Преди да знам, че съм сляпа

стъпих
на желанието ти
високо е
и има изглед
отвъд
измеримото

 

СРЕЩА

ще те чакам
до второто пришествие
тогава
със сигурност
знам
че ще дойдеш

 

тя
не може да стъпи
и на малкия ти пръст
единственото ѝ предимство
е това
че ми е родила дете
каза той
понякога
това е
достатъчно

 

ДЕГУСТАЦИЯ

тази нощ
отпий от тялото ми
дегустирай ме
вкусвай ме
преглъщай ме
наслаждавай се
опиянявай се
утре чашата ще е празна
като душата ми

 

приютих те
усмихнах те
стоплих те
пях те
разтворих те
попих те
сега
разяждаш сърцето ми

 

ЕГО

ослепях
и виждам в себе си
оглушах
и чувам себе си
онемях
и говоря със себе си
обездвижих се
и прохождам в себе си
измислих те
и повярвах на себе си

 

СЕЗОНИ

забравата
е есента на лятото
а влюбването
пролетта на зимата

 

ВРЕМЕ

с нишки от любов
изплетох време
поставих го
в стъклена кутия
когато ми потрябва
да го взема
да го разстеля
между теб и мене

 

в мъглата
не се губим
защото не се търсим
тя попива в мълчанието ни
за да го насити
и взриви нови светове
които да се срещнат

 

аз знам
че трябва да си тръгнеш
не с мен
не тази нощ
и не сега
и ти го знаеш
не изпускаш
движенията ми
смеха ми
ръката ми
но не разбра
държиш не мен
държиш страха

 

днес ще ти разкажа
измълчаното
сок от корените
сраснали се с мене
мътните порои
на забравата
себе си
в различно време
мирисът
на овъглени мисли
ужасът
от предстоящо утре
днес в кожата ти
ще дълбая
с пръсти

 

ще чакам вечности
да пристъпиш
в очите ми
дълго
преди да знам
че съм сляпа

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments