Димитър Пенчев – Амнезия

букви сме
колкото и да не ти се иска
все ще се срещнем
в някоя случайна дума

 

АМНЕЗИЯ

сънувам те
всяка нощ
а ти не помниш
нищо

 

ВЪЗЕЛ

мислим един за друг
копнежите са възли
разсичаме ги с отсъствия

 

ВЪПРОС

порок на
сърцето ли е
когато бие
за теб?

 

ГРАФИТ

погледът убит е
очите са въглен
рисуват надежда

 

РЕВНОСТ

не понасям дрехи
да докосват тялото ти

съблечи се!

 

ЖАР

душата още тлее
тялото иска
да е пламък

 

ЕСЕН

хиляди стонове
на умиращи листа

светът защо ликува?

 

ЗАЛЕЗ

усмивката
не скрива
липсата
на блясък
в очите ти

кого лъжеш?

 

СТЪПКИ

заблуждавам се че
не оставяш следи
в душата ми

тогава защо чакам
времето да ги заличи

 

ЕКЛЕКТИКА

харчим време
спестяваме пари
купуваме смърт
животът –
магазин
във който
се набива на очи
голям среден пръст

 

*
късаме си нервите
най-истинските струни
на които не звучи
фалшива музика
освен усмивките
при разминаване

 

СЪРЦЕ

систо- или диасто-
всичко е -лично
кръвта е норма
любовта е път
а паузите
на аритмия
раждат поезия

 

УБЕЖИЩЕ

във владенията на Морфей
няма невъзможни неща
там дори любовта ти
изглежда истинска

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments