Анабела Крумова – Яснотата е в звездите

*
тези пеперуди с цвят бреза
са незабележими за птиците
всичко хубаво завършва с 22
след това е късно
със секунда
по-бързаща секунда е изпуснато желание
пуснато желание е
поглеждайки часовника
знаем това че сме можели да хванем
падащата чаша преди да се разпръсне
от парчета до прашинки
и частици от тях да останат
под ъглите на килима
с години докато си вземем котка
която ще достигне с лапите си
един от коварните кристални върхове
и в секундата си на наслада
оближе меката като дума лапа
и сложи точката на подозрителния си живот
много са редки пеперудите
с цвят бреза
забележителни са само за птиците.

 

*
отблъсква ме толкова силно
колко са близо
усещам забрава от допир
допускам че всичко това е измама
на сетивата
как мама поглежда с наслада душевното ми разпадане
душеното ми разпадане
с различие което остава забелязано от стрелците
в гората е тихо сухо е
движенията умело подбрани
чуват се врани в рани с нокти
разравят пляскат в кръвта като в локва
ръждясала котва съм аз
кова в забравата морското дъно

 

*
далеч от разкритията
които ни покриха
в палатки ни затвориха
отделни с цип
с невъзможност за обесване
прекалено слаби сме
да скъсаме преградите
прекалено силни сме
да ги запазим
не знам кое е по-тъжно
от безплътното докосване
оставящо след себе си
оставящо какво всъщност

 

*
по маската остана
част от вежда
крайчеца на устата ми
малко от бузата
цвета на окото
и още няколко цвята

 

*
нощта е заглушена
глуха е
за тромави стенания
листо се откъсва
и удря плесница
на тягостното ми съществуване
раздира ме с острата игла
в началото на всяко тленно тяло
докосва ме, изсъхва
яснотата е в звездите
остава ми да ги погледам и това е

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments