Виктор Иванов & Ивайло Мерджанов – Човекът от никъде

човекът от никъде има граната вместо сърце
пътешества в лабиринти от бетон неони и печал
прескача от стая в стая изгубен в плътта
привидно дните му са празни и обречени

човекът от никъде аз съм ти или може би той –
излиза тайно нощем и пали пожари в гората на мислите
като гневно слънце пие реки пресушава пустини не те оставя да спиш

човекът от никъде на съдбата ти не е лауреат
нито носи в душата си сенки на безсмислени стихове –
вижда ясно смъртта си и след миг отново изгрява в небето

той гледа дълбоко в нощта – помни
гальовната нейна ръка измамите бели

не ходи при Демоните но ги отдавна познава а стъпките му
чуват гората в която се гонят писъци прилепи страх

човекът от никъде нощува в тайния гроб на Духа –
там римува с око на безумец ветровете с мъгли
разтваря тихо ръце и докосва звездната гръд на вселената

често пише за някакви мъртви лъчи спомени и светове угаснали
заключени от векове в студено мълчание

сутрин прострелва сърцето на въздуха и тръгва усмихнат
към ръба на бездната после смело прегръща морето

той е досущ като теб – от плът и кръв – самотата е негов спътник
скита без край по философския път и астралния свят
докато чака синовете на Слънцето

човекът от никъде често разпитва за теб –
но време няма
и отлита обратно надалече в Живота
със сърце преливащо от светлина и смях

той е направен от крилата на Бог – заедно танцуват в ритъм
с първичните вибрации и залеза

всяка нощ напуска тялото си
и търси отчаяно Изворът на Любовта

човекът от никъде има граната вместо сърце –

ще те обича вечно
ще те разлюби
за миг

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments