Алекс Ангелов – Облаците на август

червени очи

в четвъртък следобяд
се мотая по улиците
от прахоляка и мрачното време
валят всякакви предмети
лица ръце боклук
в училище ми казваш
извинен си

 

Европа

вървя през нощта
обладан от демони
ръцете ти скролват градовете
под мен нощните светлини
очи на празна планета
гледат към изгрева

 

Юджийн

наказваш ме
справедливо
но аз бягам от ада
с Хитлер

 

*

докато нося тежките ти сънища
облаците на август разрязват
кожата
осъзнавам как се излагам
все заради теб
и заради теб

 

*

кога ще ме пуснеш
в твоя дом
моя дом
в тъмнината
на моето сърце
твоето сърце

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments