Венелин Бараков – Любов

любов

докато те търсих
се изгубих
после ти дойде
и ме намери

 

Архангелова задушница

една свещ за всички
близки приятели
които си тръгнаха
без да се сбогуват

 

поетите не вдигат
революции

те са тук
живеят
страдат
и обичат

 

училище

никога не знам
какво ще се случи

 

семейно гнездо

от терасата на апартамента
гледам гълъбите
отново се бият
женската пъди мъжкия
от гнездото

 

самота

на излизане от работа
ще я прегърне през рамо
и ще тръгне
ще се разходи
по улиците
парковете
магазините
после
ще се прибере вкъщи
ще сложи вечеря
преди да заспи
ще четат
както всеки път
сънят ще го надвие
а тя
ще (го) чака

 

нощ

до мен достигат
ехото от стадионите
виковете от кръчмите
гласовете на проститутките
закъснявам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments