София Йорданова – В ада на любовта

безпомощност

скрила ме е мъглата
от света
за да не виждат очите ми
да не чака душата ми
да не търси сърцето ми
и все да не намирам
себе си
в теб

 

думите ти
са ново начало
на стара история
без щастлив
край

 

крушение

там
където беше ти
сега е пълно
с празни бутилки
дим
и пепел от нашето
ние

 

алкохолизъм

сто грама
чиста
любов

 

дяволски измамени
двамата стоим
сред разпилени карти
и козовете
държи живота
раят е в нас
но ние сме
в ада

 

раят на мъката
е там
където ангелите
са роби
на дявола
а дяволът
носи името
любов

 

катарзис

излях
отрова
в душата си
за да се
пречистя

 

преживяно

и нека миналото
стане бъдеще
за да съм щастлива

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments