Ива Спиридонова – Георги Славов – „И това ще мине”. Кръговратът на страданието в контекста на живота

Тази книга доста дълго ме чака да я отворя. Но когато го направих, разбрах, че текстовете в нея са пътуване във времето, назад към основите на българската класическа литература, един опит на Георги Славов да възкреси това, което познаваме от текстовете на любимите за мен Яворов, Дебелянов, Далчев. Похвално е, че толкова млад човек се насочва към тази стилистика на изказа, още повече, че „И това ще мине” е дебютната му поетична книга.

За мнозина този тип писане на поезия би звучало архаично, просто защото е такова, на фона на характеристиките на съвременните текстове, които ни се предлагат в изобилие, но аз подозирам нарочен мотив в употребата на точно този вид стилистика и набор от думи. Интересни са употребяваните архаизми, като „нявга”, „хвъркати”, „сетен”, „човеколюбче” и други, както и препратките към символната естетика на Далчев, може би за да се опита самият автор сам за себе си да „изгради света по спомен”. Някои от текстовете ми напомнят за ясно изразени символистични опити в духа на кръга „Мисъл”, а ако вземем под внимание и основния мотив, който свързва повечето от текстовете в книгата – мотивът за тъгата и страданието, пречупени през призмата на природата или душевността на лирическия герой, определено мога да твърдя, че наблюдаваме едно възраждане на символизма – / „Списък”, „Силуети” /.

Книгата безспорно има и слабости, като първа такава няма как да е иначе. Някои от текстовете имат нужда от допълнителна редакция, други са чудесни, но не добре подредени, качеството на изданието не е най-доброто възможно, наблюдават се грешки в печата. Но всичко това се компенсира от красотата и ефирността на образите, ролята на природната картина, умело използвана като лирически герой, силата на някои символи и метофори, много добре балансираната близост до някои минали литературни течения, споменати по-горе и не на последно място прекрасните илюстрации на художника на книгата.

Тук обаче аз съзирам една интересна корелация между цялостната концепция, която ни предлага книгата и нейното заглавие, извлечено от стартиращия стих в нея, който завършва по следния начин:

„И това ще мине.
Ще мине, за да се завърне пак.”

Георги Славов сякаш ни казва и един вид се опитва да докаже, че всичко отминало се завръща, не само в човешкия живот, но и в полето на литературата. И е напълно прав. Така, както тъгата и болката, но и светлината и радостта се завръщат в човешката душа, а от там и в живота, рано или късно се завръщат и добре познатите ни тенденции в писането на класическа поезия. Вярвам, че такава тенденция е твърде вероятна за случване в българската литература през идните години, тъй като тя ми се струва вече леко преситена от модернизъм и абстракции. Но, да видим.

Това, разбира се, не е най-важното нещо в тази книга. Водеща е идеята за кръговрата на живота, кръговрата на страданието в контекста на живота, може би като пречистване, събуждане, осъзнаване. Така странността на наличието на толкова много болка в толкова млада душа сякаш се обяснява задоволително. И нещо друго – отминаването на времето опустошава човека, ккойто си в настоящия момент, малко или много, така, че след него ти не си същия. Но пък завръщането на същото това време е сигурно. Всичко е кръговрат:

„И ето – краят почва отначало.”

Сложна тема разглежда Георги Славов в дебютната си книга. Философска и дълбока. И всъщност това, което ни казва, не е само старата истина за кръговрата на живота, който е сигурен като смъртта, а и това, че въпреки завръщащите се болки и страдания, въпреки минорността и меланхолията, той самият е оптимист, каквито всички ние трябва да съумеем да останем. Защото времето е колело и радостта, щастието и „влюбените птици” отново ще се завърнат в живота ни, когато и това отмине.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments