Христина Гутева – Нощта не започва със залеза

*
Не винаги
със залеза нощта започва
а денят с изгрева.

 

*
Есенни чудеса
нито капка дъжд,
а земята е като дъга.

 

*
Присъстваш като сянка
отсъстваш като обич

тъй лесно е да го усетя

точно както вятърът
към живота ме тласка.

 

How do I live?

разпъвам се сама на кръст
предатели, мълви и злоба
изпреварвам

събирам се в точка
преди смъртта
в тире да ме превърне.

 

*
Очите ми са слепи
и слуха ми е
чужд
бъди вятър
за да те усетя.

 

Целувка на спирката

мога да избягам
от себе си
единствено в теб.

 

*
Червейче в ябълката –
неискана любов
в очите ти.

 

Думите ти ме заливат

като светлина
под крилете
на нощна пеперуда.

 

*
Не можеш да изречеш тишината
без преди това да си изгорил
тялото от думите създадено.

 

*
Най-свещените сълзи
не търсят очите ни,
най-топлите думи
не търсят устата ни.

 

*
Мъгла.
Хората се сливат
със сенките си.

 

Умирането е като живеенето

опитай да забравиш
и ще запомниш,
опитай да запомниш
и ще забравиш
назови го и ще изчезне
задържиш ли сълзите,
дъжд ще завали.

 

*
Препъвам се в камък,
и в капана на живота пропадам,
смъртта ръка ми подава
да се изправя,
за да има кой да я носи.

 

*
Когато някой умира
чия е смъртта,
а живота?

 

*
Не е достатъчно
да разпериш криле

нужно е и небе,
и вятър,
и земя.

 

Петък 13
не ме целувай
по навик.

 

*
Понякога дъждът носи сълзи,
понякога отнася сълзите,
понякога е просто дъжд.

 

Нищо съм

затова и съм ноември,
дъждът, листата златни и дърветата голи
и слънцето скрито зад облачни стени,
и облаците пак съм аз.
Всичко съм
просто защото съм нищо.

 

*
Има тъга в есента,
но сладостта на гроздето
ме кара да забравя и двете.

 

*
Риба –
безкрайност,
изписана на лицето ти.

 

*
Бягам от себе си
за да стигна до себе си
има ли по-дълъг път
от най-краткия път до дома.

 

*
И сълзите ми са като думите
непоканени
оставям ги да измият лицето ми
и съм готова
за следващата смърт.

 

*
Всички приказки
са измислени от хората
и са с щастлив край,
нашата се пише от смъртта ни
и е с нещастен край
защото все още не е завършена.

 

*
Утайка от чай.
Думи неизказани,
останали в чашата.

 

*
Пропуснах смъртта си,
но обещавам –
будна ще бъда
за раждането мое.

 

*
Мракът в мен
на пръсти се повдига,
за да целуне утрото в теб
и това е началото на нашия ден.

 

*
Цял един живот сънувахме
че сме непознати
а след смъртта
се събуждаме
един до друг.

 

*
Животът поставя въпросите,
смъртта дава отговорите,
любовта е отвъд тях.

 

*
Спокойна съм
и нямам какво да кажа.
Безкрайна е нощта.

 

*
не винаги точката е краят
и не всяко начало
с буква главна започва.

граматиката на живота
има други правила.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments