Десислава Славова – Хвърли се през прозореца на очите ми

любовта
е троха
заседнала
в гърлото
може да те
убие или
да те
остави
жив

 

хвърли се
през прозореца
на очите ми
изходът беше
само за слепци

 

традиция е
да се лъжем
когато истината
е прокълнат дом

 

докосването
е ядрен взрив
причинен от
войната на
две тела

 

поема две
венозни дози
любов и си
мисли че
халюцинира

 

забрана

поставям те
между
запетаята
и точката

аз съм катастрофата
в съня ти
от който
не се
събуждаш

 

знам че
ми изневеряваш
знам че
лъжата ти
е жена
а любовта
ми ти е
любовница

 

зашитите
рани кървят
най-нежно

 

обичането в
два реда
е по-евтино
от болката
в цяла книга
ще ме купиш ли?

 

без думи
само с
поглед
си изтръгнахме
сърцата

 

взимаш ѝ
от сърцето
да се
нахраниш
с илюзии

 

градските улици
са най-заплетеният
театър от хора
без билети

 

изгубените
души са
намерени
привлечени
от светлината
на мрака

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments