Мирела Миладинова – Хавиер

ТАЙМИНГ

Знаеш ли
Всички преди теб обещаваха да чакат
Нито един не остана

Връзваха се салове
За кратко замириса на сандалово дърво
Опъваха се платната на надеждите
Отплуваше се от мен
Отплуваше се от мен
От брега се махаше негласно

Всички

отплуваха

от бреговете ми

Нито един не остана
За да види,
че и аз не чакам там

 

МОТИВ

Няма какво да направиш
Когато котката бяга – бяга
По петите й – само ухажори

 

КРАДЛА НА СЪНИЩА

– Дръжте крадлата! –
проскърца със зъби
ощетеното съновидение
и плесна през ръцете
първия лъжесвидетел

После утихна до цвета
на индиго и написа:
„Пак те сънувах сутринта.
Каза, че ме обичаш.
Беше искрена.“

 

SANTA REALIA DE OCTUBRE

Къде си,
неслучила се Реалийо
Видя ли,
че бедрата ми замирисаха
на есен,
още преди
да си бръкнеш в носа

 

МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ

Не ме карай да ти бъда
мъртво вълнение в дните
от едно протягане
до есенно равноденствие

Не ме вълнуваш чак толкова

 

ЦВЕТАНА ИРОНКОВА ЗА ПИРОНИЯТА НА СЪДБАТА

Попадам в плитки и незначителни води
В такива, без чувство за самоирония
И дори в триъгълника на шегата –

тебе те няма

 

БИТОВ ЕГОЦЕНТРИК

Сирене хляб кисело мляко яйца сухари
чай мента и липа кашкавал масло
домати хубави червена леща, ако искаш
за нас,

Порязване

Първо нож
После думи

Изгуби

 

ОСЪЗНАВАНЕ

Съзнанието ти – женско
Проекциите – през мен
Никога не си бил ти
Никога не си бил сам

Осъзнаване
Винаги си бил сам

 

ХАВИЕР

Водех вътрешен монолог
На вратата се почука:
– Викай ми Хавиер –
куче на два крака,
дошло да ми върне
изгубената съвест

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments