Мар Ина – Негативът се обръща

онези две деца
гимназистът и странната нимфа
той не изяжда нейното сърце
и корените им порастват

 

притискам снимка към гърдите
негативът се обръща в отвор между болките
ребра
после изчезва някъде там
будя се
няма въздух с теб

 

чувам, че си канибал, докато закусвам с глухотата ти
на остров, където няма брегове
чувам грохота на небесата
чупя
китките ти,
за да не докоснеш изгрева,
а да останеш сляпа
пия насън
мълчание,
с което
да запомниш тъгата
на живота
късам индигови кичури
от гривата
на човека амфибия, падам,
фикус съм,
Бенджамина

 

премрежвам котешки очи,
дамата остава
с хермелина

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments