Дилян Манолов – Нощ

Тя крещи,
видях я облечена,
накарах я да говори.

 

2
Пия още хапчета,
усещам водата,
която си тръгва от мен.
Тресе ме дотолкова,
че уличната лампа ме пари през прозореца.
Преглъщам.
Дали да счупя прозореца?
Но вън ще е студено и
горещо,
шумно и много тихо.
Аз съм болен,
болен, болен
съм
и цъфналите люляци ще ме убият.
И хората ще ми се смеят,
хапчетата,
къде са ми?
Къде ми е химикала?
Да пиша.

 

3
Напиши стихове
само със дим.
Гледай как изчезват,
съди причината,
отсечи главата на времето.
снимай

 

4
Всички,
знаят къде отиват,
какво и защо го правят,
каква е целта,
каква е емоцията.
Всички знаят да говорят,
могат да представят,
аз с моето имам какво да кажа,
сме се подпрели на една пейка с откраднати
летви и пием горчилката
на това, че сме по-обикновени
и от загърбен залез.

 

5
Живея с гледка на юг,
с изложение на запад,
с разложение в сърцето
и развала в краката.
Искам да виждам Родопите
от балкона ми в Анвер,
искам да съм на белгийска улица,
близо до роднините.
Някой плисва вода върху прозореца,
време е за работа.

 

6
Всичко вече е казано,
нищо не остана за
премисляне,
остана само да харесваме и
да споделим.
Лютеницата е съвършенство.

 

7

На Добромир Тонев
(безкрайно късно)

Говорим все повече истини,
живеем мъгливо.
Учим да летим,
но не и да се връщаме.
Можем да започнем
и края винаги е гаден.
А всичко е едно довиждане,
и тази вечер честта си ляга гладна.

 

8
Нощ
и в диханието й
само вятър и звезди.
Мирише на полепнали борове,
мирише на безкрайности гори,
и на север просветляло.
И е толкоз равно,
и безкрая е навсякъде,
че от величието няма смисъл.
Но от стъпките,
има.
Оставям реката зад гърба си,
залоствам вратите,
посрещаме храна и водка,
няма да преям
и ще изтрезнея за секунди
есен във Сибир е.

 

9
Съсипаните хора,
които никога не знаят,
които винаги
ги мамят,
за които тежкия живот
е манна небесна.
Те никога нищо
не са разбрали,
те са излъгани,
никой не ги зачита.
О, да,
на мързела и ленивия ум трябва
да вдигнем паметници,
да маршируваме пред тях
и да им принасяме и жертви.
Излъганите хора са започвали войните,
са гладували най-много,
са работели безспир,
се учат да бъдат лъгани на ново.
И имат едничка дарба
да се изненадват много
и безспир.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments