Ружа Матеева – Думите са вампири

мълчиш
на няколко езика
но всичките
са мъртви

 

един удар в зъбите
и миналото ти рухва
като остаряла пломба
остава само дупката под нея
оставам
аз

 

сънят е скалпел
изгревът кърви
с болката в главата ти
отвън навътре
нощта
не свършва

 

добре ли си сега
вкопчи ли се в простото уравнение
на дишането
няма чувство
което да остава в теб
добре ли си сега
преди да усетиш
че си посинял
от стискане

 

лесно се пръсна
сълзата в очите ти
мимолетна слабост
сезон някакъв
преходен като мен
сълзите са просто настинка
през юли

 

Бог е кафяв ирис
прости ми
огледалните спомени
в които няма
цветове

 

една жестока гъба
изтри облаците
не обичам небето равно
като пулса ти
върни ми аритмията
на дъжда

 

страх те е да преброиш годините
на двете си ръце
толкова много живот
толкова смърт
за наваксване

 

дърветата са глухи
не ми пращай по тях
вятъра на вината си
надеждата има тяло
на делфин
спасил солта
по ръцете ти
само аз чувам
писъка
на вълните

 

не заслужавам прошка
че се появих в света отново
а ти се роди
другаде

 

приятелю
коя песен е нашата
коя завивка обща
кое изречение недовършено
коя дума е грешна
в това
стихотворение

 

вече не слушам музика
слушам тембъра на гласа ти
когато не позна моя
целият детметъл на вселената
е вътре

 

есенните листа
са с цвета на очите ти
няма смърт в живота
на твоята усмивка
няма любов

 

сърцето ти е квадрат
с три равни страни
четвъртата
е лицето ми

 

обискирай желанието
пръсни му мозъка
научи езика
на мъртвите

 

ръцете ти са чисти
като сняг през май
няма следа от мен
в призрачната им
нежност

 

думите са вампири
искам
кръвта ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments