Ивона Иванова – Животът да свърши по-бързо

*
не се храним на масата
котката лае
има чехли в хладилника
орхидеи в главата ми
леглото е студено
от липса на грехове
искам зелена коса
и живота да свърши по-бързо

 

*
не съм заплаха за никого
освен за себе си
в центрофугата на живота

 

*
тишината е убийствена
само ако е споделена
сега спиш дълбоко
отварям лекичко сърцето ти
и крещя

 

*
искам да отхапя
очните ти ябълки
и да ги изплюя
в райската градина
на самотата ти

 

*
представям си как
заспивам завинаги
а ти си леко затоплен
гледаш шибаните ми глезени
и мечтаеш за пролет

 

*
тежестта на миглите ми
стъпва на пръсти
по таваните ти
за да на усетиш
как си на крачки от мен
а всъщност
на хиляди години разстояние
ако продължавам така
ще хвана рак на настоящето
всички се опитваме
да бъдем нещо повече
за някой друг

по-добре е да живееш сам с куче

 

*
живеем затворени в страх
всички ще избягаме
от дълголетието
в спалнята ми има локва кръв
от хора които са умрели в нея
покривам я с килим и заспивам
сънувам смъртта

 

*

не се разбирате
спите в отделни стаи
децата ви пият
нямате достатъчно късмет
да спечелите себе си
не може да е само това
пише отвътре на черепите ви
а дните стават все по-малко
дните стават все по-малки
за разлика от тъгата

 

*
зимата идва с усмивка
асоциално намигвам на вените си
ръцете ми плачат
студът вали над града
навсякъде има реклами
Васил пише поезия
летя със снега
стъпалата ми ги няма
слънцето мирише на праскови
не знаех че е толкова тежко
да си затворен във тяло
само те тегли към земята

 

*
мисли за моето щастие
захвърлено в чужди ръце
играят пинг понг в главата ми
убийствено е
без теб съм сирак

не искам да си лягам
утре ще се събудя

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments