Ивайло Мерджанов – Атомна война

омар хайям наблюдава ядрените изпитания при операция айви (1952)

ти която си могъща като атомна гъба
отдавам ти правото на ответен удар
обичта не ми стигна за да се извися
до нивото на мургавите ти колене

 

цветущо състояние

изкуствените цветя
на гроба ми
не ухаят на нищо –
все още се водя жив

 

младите влюбени

не знам но усещам
че наглостта на победителя
се усмихва като сатаната

останалото са ковчези
случайни срещи в мрака
и твоята любима фраза
замазване на положението

кетаминът не бил за мен
такси към лсд дали ще оправи
работата твърде много

опити със смъртта
която не е малка

но как би могъл да прекалиш
с умирането – полетът

в космоса пред замразените
стъкла на совалката-призрак

не искам да съм огъня
не искам да съм пръстта

от която е направен
финалния тласък

на единственото ти лечение

 

приказка за гъбата

между порното на живота
и насилието на смъртта
растяла малката гъба любов
хората я дирели настойчиво
но никой досега не я бил срещал
никой и никога без изключение
всички попадали единствено
на отровните й двойници
многобройни като звездите
и умирали по ужасен начин

нещата са така и до днес

 

съновидения

виждам как вятърът подритва златния череп на есента
и как октомври уморено сваля короната

сънувам приливите на води сънувам потопи
и че не успявам да отворя вратите към спасението
и червения полет на птици от ада

сънувам атомни войни
сънувам че всичко има смисъл

но не сънувам теб и не сънувам любовта ти
защото кошмарът на твоето отсъствие не спира никога

 

тайната на занаята

на половин кило мастика
гражданинът бонапарт
се появи внезапно от мрака
и подхвана поетите:
– понеже не можете нито
да обичате нито да прощавате
цял живот пишете… това ви е
борбата – да напишете едно
добро стихотворение –
и повечето от вас никога
не успяват – той ядно плю
и отмина нанякъде в нощта

 

time to be alive

обичането е като да дадеш граната
в ръцете на дете
а то да дръпне шплента
и да се усмихне

 

рационално осмислена екзистенция

всеки ден
очаквам смъртта
да подпечата визата ми
не става дума само за любов
потрес от съществуването
си е основно чувство
в душата ми

 

нощта & надеждата

надявам се да не умреш
непострадал от истинска любов

надявам се да не умреш
докато им четеш поезия

надявам се да не умреш
докато летиш към хонолулу

надявам се да не умреш
преди да е отминала нощта

надявам се да не умреш
до мъртвите тела на идеалите

надявам се
но ти умираш
доволен

 

на поетът фактолог & реалист – завинаги

реалността е концентрационен лагер за мечти
а ти си коменданта в него и носиш униформата с гордост
същото явление което те сродява с вечната нощ
и те прави нещо средно между паун и демон

 

облак в гащи

всички прогресивни автори
много обичат работниците –
докато не се окажат в редиците им
навлекли дочените гащи

 

болница любов

любовта прилича на реанимация
в която лекарите не успяват
да те върнат към живота

 

аристотел влиза в лудницата

организираната от богатите лудост
се нарича политика

 

обява

сърцето ми е погребална агенция
отворено е 0 – 24
влез

 

атеист

страхувам се от лицето на Бог –
може да се окаже че съм го виждал
в твоя лик и черти

 

приятелство

запознахме се
повлияхме си
навредихме си

 

еньовден

твърде много билка
за да прескочиш огъня

 

изящна словесност

братко снобе –
ти пишеш
толкова чудесно
че дори няма нужда
някой
да те чете

 

драги зрители

непознаването на пустотата
дългото време без самота
прецакват всяка поезия

 

фейсбук

аз съм жалкото съобщение
обичам те липсваш
останало непрочетено

 

писателят

в животът ми отдавна няма любов
а продължавам да пиша

 

кръговрати на нощта

изпращам те до вкъщи
връщам се в бара
свалям друга –
не се прибирам вкъщи

 

въпрос към автора

чуваш ли нощем
гласовете
на своите стихове
удавени в лета и стикс

 

търпение

аз съм паяк
снова между нищото вечността и твоя дом
между твоя дом вечността и нищото

и чакам
да кацнеш

 

самота

никой
тази нощ
няма
да те спаси

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 5, ноември, 2017

Comments

comments