Мартин Костов – Искам онази любящата смърт

Мога да те мразя
С цялата си
Любов
Мога да те искам
С цялата си
Омраза
Но не мога
Да те изтрия
От живота си

 

Нежността ти
Никога не е
Била нежна
Тя е
Мръсна
Кръв
От всичките
Рани
На света

 

Да мога
Да се отпусна в
Ръцете ти
Като
Бодлива роза
И като нежен
Звук
Без който можеш

Да не спираш
Да галиш

И всеки тон
И всяка тишина
Да не спира
Да звучи
В сърцата ни

 

Мразя
Когато сутрин
Се будя и
Теб те няма

Мразя
Когато същата тази сутрин
Липсата ти е студената ми дреха –
Заспивам и ставам с нея

Мразя
Кафето
Да горчи
И да трябва да го пия
Без теб

Мразя
Да трябва да
Не те обичам
Да ми липсваш и
Да не те прегръщам

Мразя
Да трябва да живея
Без теб и
Ръцете ти
По мен

Не мразя
Времето
Което
Беше
Всичко

 

В очите ти
Сутрин
Мога
Да не спирам
Да пиша

За тях
Мога и много
Да говоря –
И да потъвам
в цвета на
любовта

 

Искам
Онази любящата
Смърт –
Да ме прегърне
Да оближа езикът й
Да се чукаме
Да вкуся кръвта й
Да ме плюе
Да ме хапе
Да я хапя

Но да се обичаме

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments