Александър Иванов – Смърт в Пловдив

къщата гори
чичо ми цитира
чехов на двора
всичко
най-накрая си е
на мястото

 

born to die

заради жена
дойдох на
този свят

заради жена
ще трябва да
си тръгна

 

покер

дявола държи
седем смъртни
гряха в ръцете си
но аз го държа
с теб

 

смърт в пловдив

срещнах я
там
винаги съм
знаел че
този град
ще ме убие

 

проклятието на поета

любовта не го уби
но стиховете му
ще го довършат
бавно

 

любовта ни изнася
представлението на живота си

смъртта е единствения зрител
на трибуните

 

любов

красиви цветя
в ръката на старец
пресичащ пред входа
на софийските гробища

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments