Саня Табакова – Вина

Помен

В един и същи ден
траурно-зелени ябълки
хладнеят в шепите ми.
Какво като е лято.
Тъгата видимо не зрее.

 

Вина

След лекуващото
пътешествие
из лятото
заварвам
градината омърлушена,
а тъгата си непокътната.

Защо не взех и тях.

 

*
Тъгата ми –
река,
която помни
своя извор.

 

*
Есен –
старчески петна
по листата
ми.

 

*
Морето
отглежда
своите
облаци.
Човекът също.

 

Жалейка

…Повече никога
няма да бъда
залък,
натопен в млякото
и меда ти.

 

Еротично

Един Господ
знае
кога
да (се) свърши.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments