Радка Миндова – Септември

Септември

Празни гнезда
са очите ми
ако не срещат твоите
със птици пълни.

 

Точно време

Toй слага на ръката й часовник.
С поглед на ценител
тя поглежда него и часовника
без да подозира
че нейното време
вече тече.

 

Сън

Роза, здравец, маслина…
Toй разлага парфюма й
на съставните му части
после ги събира
с дъх
по тялото й…

 

Без повод

По-студени от трамвая
са хората, впили поглед в стъклата.
Празни чекмеджета
които вятърът
ще отваря и затваря
отваря и затваря.

 

*
Докато разглобим
битието до гайка и винтче
взело, че свършило
а за един хубав дъбов ковчег
съвсем не са нужни…
и попадаш тогава в ново
безредие.

 

*
Върху омазания вестник
кости от риба
гръмки заглавия
и риби, които
крещят посмъртно

 

*
Беше само
шум в сърцето ми
вече бие равномерно
за никого

 

Огнище

Началото на зимата.
Нагазваш в спомените
като в дълбок сняг.
Един след друг
ги хвърляш в огъня.
За учудване
топлят.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments