Анна Мирчева – Синьото на нощта

Единайсет допирателни за разпознаване на съ-твореното

След цяла работна сряда

синьото на нощта
ме грабва

и поемам големия риск

да узрея
да съм мекият
сочният плод
който се стича по
струните на невроните ти
без да ги къса

така бавно остарява
времето ни

ще бяга сутрин
ще ни обича вечер

на някое чуждо място
до което ще идем
за да е наше

с лявата си ръка ще ти соча

9-те най -развратни
кътчета в картата на ума ти

за да излъжа

безпорядъка в сърцето си

 

Тук-там за любовта

Ръцете ѝ са като птици
пресичат хоризонта
на сърцето ми
и кацат отвъд
гнездят
в най-топлите ми измерения

Очите ѝ пеперуди
пулсират
в дясното си слепоочие
потрепват с крилца

Езикът ѝ ме обладава
най-сладкия превод
между Там и Тук
Тук и Там
…….
тук-там ѝ пея
докато (не)спи

 

Butterfly

Там някъде
усмивката ти топли,
а топлото в ръцете ти
усмихва,
защото

любовта е тази,
която няма гръб
нито лице.
Не се обръща,
не излиза.

Там и тук
е едно и също,
както сега и тогава,
както отива и идва.

Можем
да сме пеперуди,
можем
да сме всичко друго

 

Не се

Не се разделят очите ми с твоите
не се разделят ръцете ми
не се разделям с теб
когато си тръгваш
когато си тръгвам

съединяват се двата ни стола
с протегнати бедра

съединява се масата
подложила устни
за да целуне до дъно чашите
моята
твоята

съединяват се леглата
докато прегръщаме
потъналите си съкровища

не се разделят
с нас

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments