Мария Македонска – Хляб

ХЛЯБ

Хляб.
Върху хляба сянка.
Върху сянката слънчев лъч.
Слънчево зайче яде.
Хляб.

 

МАРУ

Мару.
Опра и маръс сянка.
Опра и сянка кхам.
Слънчево шошъй хала.
Мару.

 

ДОМАТ

Домът е важен за жените и за тихите им вопли.
По-навътре, по-навътре и във ляво е сърцето.

Домът изяжда на парчета мъжкото начало.
Със сол и сирене забиваме очи в небето.

Във шепа се побираме,
когато си търсим дома.

Аз в твоята, ти в моята.
Двете поотделно не по-големи от узрял домат.

 

ПАТЛАЖЪЙ

У кхер важно и руминги ти ленгъ ясунги
По –андър по –андър ти карик леску сърцести

У кхер хала на парчета и мрушуско мангипи
Лониса ти циралиса амаръ якха дикхина карик у дел

Екхи шъпати кхисяса
Канату родаса амаръ кхера

Ме търеети , ме търеете
У дуйда поотделно на сям по баръ екхи патлажъстак.

 

НЯКЪДЕ ТАМ

В края на пътя
ще срещнеш жена.
Ще те погледне тя,
тъй както си знаят
жените да гледат,
и смях ще извие в полето.

А ако някъде
в дивите селски дворища
й отвърнат два-три
рошави песа, то
значи пак е настъпил
ловния сезон.

 

КХЪЙМАЯ ОТКА

Тели къй дром м срещнизис екхи румя.
М дикхилто въй
киде сар жънла
румя т дикхин
ти асъйби м асал андъ венч.

А ако кхъймая
андъ дийни гъшкани дворуй
т ден опра тут, дуй ,трин рошлова жукела
значи пали алу у ловно сезой.

 

*Авторски превод на стиховете на ромски език – Мария Македонска

Comments

comments