Людмила Петрова – Мария

Мария

Летят каскетите
на къщите
в съня ми.
Събуждам се
от твоя дъх.

 

Гражданска позиция

13 черни котки
летят върху метла,
завъртат се в кръга
на пълната луна
и се приземяват
пред телевизора.
В България
всеки ден е петък – 13-ти.

 

Характер

Вали есен
от твоя поглед,
студен и непокорен,
а усмивката ти
е слънцето
на циганското лято.

 

Писмо

Буквите са свещите
на твоята
реализирана мисъл.
Те организират
безредието
на спонтанността.

 

Прозрение

Кожата на огледалото
е сребристо-студена.
Там не съм аз.

 

Съновидения

Сънят ми ме събужда.
Котаракът-живот
мърка в краката
на вселената,
а тя се разпада
на трохи от курабийка
по линията на
Млечния път.
В къщурката на
вечността
цари контролиран хаос,
а аз съм прахът,
който го осмисля.

 

Щедрост

Утрото не е милостиня,
то е благодат.
Старая се да бъда утро.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments