Ася Палева – Луната е гвоздей

*
Луната е
гвоздей,
който се
забива
в съня ми.
Връзвам
на възел
мислите
и се
оплитам
в многоточия.

 

Обещание

Обещанието
ти е
маслина
в косите ми,
която отдавна
изсъхна.
Остана ми
само
молитвата.

 

*
Останах без очи,
без сълзи,
без сърце,
без ум
и всякакви изисквания.
От всичко
се отказвам
за минутка плач.
Уморих се
от
безчувствие.

 

Психопатия

Психопат ли
съм,
ако убивам всеки ден
по една мисъл
за теб?
Ти ме превърна
в палач
на любовта.

 

Съвестта ми,
този ококорен
кълвач
непрестанно
чука и дращи
по съня ми.
Наяве
ще си
остана
неин роб.

 

Заглушаване

Споменът за теб
е лист,
написан с молива
на времето.
Не е в моя
власт
да изтрия
написаното,
но мога да
заглуша
лекия
звън
на чувствата.

 

Невъзможно е
да чуеш песен,
седнала ма пейка,
скланяйки глава,
вглъбена само
в скърцането
на обувки,
крачещи към
нереалното
минало.

 

*
Червей не може
да пробие
черупката ти.
Защо се криеш
от вятъра,
който превръща
всичко
в пясък
и винаги
те изпраща при мен.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments