Марио Стоев-Анхело – Градината

градината
прилича
на гробище
с голи кръстове
обрани доматите
само някой закъснял
самичък
чернее

 

око на бухал
нощта
отразява
жълто сияние
и две черни
удивителни

 

черен молив
а цветен

 

моята гордост
срещу вашето смирение
моят грях
срещу вашето целомъдрие
резултата го знам
вие водите
с десет на нула

 

самотата ти
сняг
бял лист
чужди стъпки

 

сякаш неделен
следобеда
курабийка за кафе
отронени
няколко сладки мига
като стафиди
в чинийката

 

изкълваха трохите
и решиха
че това е любов
ядоха от нея
и я пиха
описваха я
разказваха я
а тя
все така тиха
ръси трохите си

 

всяка любов
е умряла отдавна
когато е в стих

 

аксиома

каквото и да направим
винаги е късно

 

последните хризантеми
са много красиви
не са като онези
в цветарските магазини
тези са прости
ще чакат сланата
да ги опакова
и снегът да ги направи
вечни
такава е красотата им
на
хризантемите
край пътечката

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments