Велислава Кандова – Кавала

Утрин

Черен хляб
настръхнала лютеница
и две сърдити зърна
гледащи
всяко през собствен прозорец
теб
без теб

 

*
Когато сваляха тежкото тяло
от въжето
в ушите й все още звучеше любимата й песен.
Слушалките
имитираха живот.
Той си бе отишъл.

 

Ириси

Вечеряме
криза
щастието е сирак без нас
мълчим без да търсим очите си
помен ли е
ирисите се давят в ракия
ванилено жито се люби с езика
а ти си отсреща
на масата
преглъщам те
сухо

 

Състезание

Ако не успеем приживе
да се шлифоваме
очакваме
хубави мраморни плочи
от каменоделеца
пък под земята няма да ги мерим
Те – живите
да се надцакват в качеството
ние ще почиваме

 

Безредие

Наводнение
на гробище
юрнати си ходим на гости

 

Пикник

В корени кърпа,
сух хляб и домат,
мазни зелени маслини
в шепите.
Мляскам.
По стъпалата ми
скакалци
гладно се любят,
урочасвам слънца,
по пътека от кървища-
рози раздиращи кожа,
наричаща себе си
смърт

 

Аз съм пясък
думите са всичко
вятърът премества дюни
и мени познатите пейзажи
гущерите спят във нови къщи
паяци вдовици
чукат
новите мъже
капчици по фини мрежи
стичат се във езеро подземно
тупат сърчица премислени

 

Спите ли

Днес каскети не летят
а дупки
към всеки дръзнал
да надигне очи
трапове полепващи
попиващи сърца
кръв, черва и непукизъм

 

*
Облепяме живота си
в пластмаса,
а сърцата
в горещо стъкло,
след туй
чукаме
все на кухо
и празно.
Мозайките в чувствата
зарязахме в
античността.

 

Кавала

Лютеница
мажеш по зърната ми
защото сме бедни
и нямаме поля
от маслини
хляб и домати

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments