Роланда Стефанов – Развалини

*
виждам
колко много
болка има по света
затова обичам
напук
и наистина
по много
всеки ден
в началото ми се смееха
наивница била съм
глупава
смяха ми се
а аз ги обичах
с времето останаха развалини
аз станах човек
и съм щастлива

 

любов

да забравя
да те мразя
дори когато
не те обичам

 

*
вероятно щастието
се състои в това
да има някой
на когото да звъннеш
когато си най-нещастен
и си най-щастлив
щастието е пълно
когато е един и същ

 

телефон

любовта
дава на заето
защо продължаваш
да звъниш
кабела отдавна
е прегризан
отвори тези
красиви
и наивни очи

 

заклинание

проклинам те
да бъде
завинаги
ще намериш ключа
близо до сърцето ми
влизай смело

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments