Кристиан Илиев – Седмият континент

седмият континент

не разбрахме как
да скриваме следите си
от пътищата по които ходим
не искахме да ни намерят
затова просто
се изгубихме

 

не се научихме
да делим слънцето
помежду си
затова то угасна
завинаги

 

гния
в тежките си обувки
здраво стъпили на земята
върху мен

 

остави любовта ни да е тайна

всяка сутрин
пий кафето си без захар
и си спомняй
как горчаха дните ни

 

студ

студените дни на зимата не са тези
в които носиш три пуловера и палто
или излизаш по-рядко да пушиш
за да не замръзнат ръцете ти
те са тези
в които сърцето е просяк
с два очупени крака
и по улиците
минувачи няма

 

напиши ми
любовно писмо

от мое име
така ще се обичаме
и няма да го прочета

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments