Гергана Златкова – Наргиле

животът

наргиле
с вкус на въглен
накиснат ошав
и херпес

 

по достоевски

едно е да си
грешник
друго е
макар и да си
грешник
да си
любимецът на
своя Автор

 

по смирненски

луната –
тази невинна
сводница
хвърляща лъжовна
светлина
прикриваща
с романтиката си
хиляди низки страсти
и престъпни деяния

 

пиша за вярата
в сюжетът се отразява
надеждата
оцениха
творбата ми като
любовен роман
на философска
тематика

 

студентски град

събувам чорапите
на вечерята
кърпя чиниите
от снощния
филм
с червило вместо глава
и обувки армани
сомнамбули
се гонят на покрива
и се оригват на мента

 

след времето

крушите в скрина
миришат на
чисто бельо
и съсухрени вестници

някой неразумно
е преместил лятото
от чинията на
времето
в кутия

морските вълни
навиват пружината
на часовника
и танцуват
танца на стрелките

 

огледала

някога било така:
стъкло по стъкло –
цветна мозайка
сега залепваш
фолио на прозореца

 

смъртта

калта
с шапка
на огледални
щампи

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments