Наташа Георгиева – Оригами

*
От
мига
в
който
те
видях
сърцето
ми
изгуби
сърцето
си

 

Часовник

Искам
да съм
часовник
за да ти дам
цялото
време
на света
да ме
разбереш

 

Самота

Вече
цял
месец
чакам
телефонни
измамници
да
звъннат
и
да
ме
свържат
с
теб

 

Самоличност

Стръмен
бряг в
който
въпросите
губят
смисъл
докато се
потапям в
лепкавата
тиня и
пиша
своята
кална
история

 

В този свят

Всичките ми
спомени
с теб
са като
ято мокри
гарвани
накацали
на спирка
в безпътица
бързат
блъскат се
в остри
камъчета
търсейки
да отмъкнат
нещо искрящо
скрити
нецелунати
загубени

 

Чест на тепсия

Утро е
а ми
е криво
търся
убежище
докато
спускам
свежи
думи
в рохката
земя

 

Блъди Мери

Тази
вечер
ще намеря
любовта
ще я гледам
от бара
хипнотизирано
и тя ще
танцува
само
за мен

 

Отлепям начало

Пиша на
празния
лист
с мек
графит
и думите
някак
се губят
натискам
чупя
край
убивам
мисли

 

Оригами

Свих
хартиена
фигурка
без
послание
за
да
не
изгорят
думите

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 4, октомври, 2017

Comments

comments